U modroj zori [Bulgarian translation]

Във синята зора, във мирисите на нашите тела тя е до мене и спи на мойте ръце под нас е разпъната бяла покривка а във въздуха над нас играят нейните сънища. Въздъхва шумно и рязко се обръща,слага ръцете си на мойта длан и приближава главата си още по близо и отново потъва във сън. Утринен сън, любовен сън.

А аз исках да бъда със нея да надникна в сънищата малко. Да заспя завинаги да я целувам завинаги и да не отида никога от нея.

А времето лети и аз трябва да тръгвам, внимателно се вдигам не искам да я събудя. Последен път гледам заспалите и очи може би ще я срещна във някой бъдещ сън.

Във просъница се обръща към мене и ми предлага целувка за край. Помолих слънцето да не я пробуди да обуздае сиянието си.идва край идва край