Отдавна идваш в моя сън.
Отдавна аз те сънувам
с широко отворени очи –
и да спя, и да не спя.
Знам твоя глас и твоя смях,
както и букета, който ще ми подариш,
цвета на очите, всеки грях.
Даже и име си имаш ти.
Толкова отдавна вървим един към друг,
толкова отдавна идваш в моя сън,
че в мене все повече
ти оживяваш, любов.
Именно с теб изживявам
тъй живия поток на любовта,
че ти просто трябва,
трябва да оживееш за мен.
Не искам вече, любов, да те сънувам.
Не искам вече, любов, да те сънувам –
искам да те срещна, прегърна и живея
и на улицата да те целуна.
Не искам вече да сънувам любовта.
Не искам вече да сънувам любовта –
искам да се боя от нея и да се бия за нея
и до зори под дъжда да стоя,
да слушам щастлива
красивите ѝ слова.
Любовта е сънят на всички сънища,
еликсирът на поетите.
Без сънища любовта
е птица, губеща крила.
Ала когато дълго мечтаеш
и чакаш проблясъците на чудесата,
оставаш сам
само с онази любов от облаците.
Не искам вече, любов, да те сънувам.
Не искам вече, любов, да те сънувам –
искам да те срещна, прегърна и живея
и да те целуна на улицата.
Не искам вече, любов, да те сънувам,
тази е прекрасна1.
Можем да се целуваме, смеем и живеем
и с любовта, която е истинска.
1. Малко ми е неясно какво точно се има предвид с „tahleta je báječná“. Преведох го дума по дума, но ще се радвам на помощ.