В път подир любовта трябва да се впусне
всеки, който не е загубил желанието да обича.
И аз също под маската се залъгвам тук и там;
важното е да умееш да се влюбиш.
Спомням си за теб в летните нощи
как ме водеше за ръка към бента.
С ръце от малини ме прегърна през хълбоците –
беше за първи и последен път.
Спомените за Прага се изгубват с нощта,
както със зората се изгубва сънят.
Спомените за Прага ме връщат назад –
в склоновете на Петршин1 се скри онзи ден. (×2)
Споменът ще зазъзне, сърцето се свива;
понякога и любовта ни наказва – лоша е.
Споменът за теб – той не умира;
ти си моята вяра, а пътят съм аз.
В път подир любовта трябва да се впусне
всеки, който не е загубил желанието да обича.
Измъчвам се с въпроса кога ще опитам пак
да се влюбя отново в теб. (×3)
1. Петршин е хълм в центъра на Прага, на който има кула за наблюдения. Вж. снимки тук.