Ти пътуваш пребледняла, пътуваш опиянена
По тихите улички, съвсем сама
И си представяш медна табелка
И синята щора на неговия прозорец.
Той се обляга на червени възглавнички,
Коняк „Мартел”, и аромат на „Гарсон.”
Неговите очи са винаги уморени,
А устните му пияни са като хмел.
Нека в хола съпругът простодушен
Своята жена чака до ранни зори.
Любовникът знае: тя е послушна –
Смеейки се и плачейки при него ще дойде.
Ти пътуваш бледа, ти пътуваш опиянена
По тихите улички, съвсем сама
И си представяш медна табелка
И синята щора на неговия прозорец.