Още личат навярно стъпките,
стихнали вън по пътя бял.
Още са пълни с вино чашите,
дето за нас ти бе налял.
Още сълзите неизплакани
съхнат във мойте очи
и недопята на устата ми
твойта мелодия звучи.
Още ме чакат несънувани
сънища в синкавия мрак,
в тях ти от своето пътуване
тихо при мен ще идваш пак
да ме докоснеш ти във тъмното
с топлия дъх на светъл май
и да довършиш на разсъмване
твойта мелодия докрай.