Ден след ден като кълбо голямо
от мечти, от радост, от измами
в празен смях и сълзи нежелани
този свят се върти.
Спре за миг с една щастлива среща,
хукне пак с една раздяла тежка
и кънти сред тази въртележка
моят вик: „Где си ти?“
Твоята магия чакам аз
и за мен да спре това кълбо,
да остана аз без дъх, без глас,
ще те търся пак, любов!
Где си ти, мечта на мойте нощи,
сън красив на моя ден тревожен?
Где си ти, дали те има още
в този свят, в туй кълбо?
Със мечти деня ми да изпълниш,
сън да си във нощите безсънни,
като сън в сърцето ми да звъннеш
ти, любов, ти, любов!
(×2):
Твоята магия чакам аз
и за мен да спре това кълбо,
да остана аз без дъх, без глас,
ще те търся пак, любов!