Христо:
Твой съм аз, както моя – ти.
Неразделни сме с теб навек.
Кръв една във нас тупти,
в теб земя и в мен човек.
Доника:
Раждах те и те любих аз.
Майка бях, бях жена сама.
Чаках те до последен час,
бях живот и смърт, бях земя.
Заедно:
Няма да ни разделят
ни живота, ни смъртта.
Ти си моят вечен път,
аз – по пътя песента.
Ти – небе, а аз – звезда
в своя неразделен ход.
Бяхме гроб и свобода,
вплетени в един живот.
Дойде ли все пак оня час,
в който трябва да се разделим,
ти във мен и в тебе аз
пътя си ще продължим.
Няма да ни разделят
ни живота, ни смъртта.
Ти си моят вечен път,
аз – по пътя песента.
Ти – небе, а аз – звезда
в своя неразделен ход.
Бяхме гроб и свобода,
вплетени в един живот.
Няма да ни разделят
ни живота, ни смъртта.
Ти си моят вечен път,
аз – по пътя песента.