След теб,
нямаше нито истинско синьо,
нито истинско жълто...
Може би е лесно да се каже,
но е така, твоето място не се запълни.
Насилих късмета си аз,
за да остана на крака...
Не успях да се задържа...
Не успях да се задържа,
за стиховете, за песните...
Гласът ти следва моите дири.
Където аз отивам, натам и ти вървиш...
Не успях да се задържа...
Не успях да се задържа,
за градовете, в които съм родена.
Сянката ти се спуска пред мен.
Където ти отиваш, натам и аз вървя...
След теб,
сърцето ми не прогледна отново...
Винаги казвах,
че аз го преживях...
Любовта съществува.
Любовта не умря!