Tutto quel che non si dice [Bulgarian translation]

Времето е една лъжа –

с теб то просто спира,

защото знаеш как да го изживееш с мен.

Никакви терзания

не смущават вече

желанието ми да се усмихвам.

Приближаваш се до мен,

като че съм картина,

която чака да бъде нарисувана.

Оцвети ме каквато ме виждаш

през собствените си очи.

Нашата свобода

се е наситила на двама ни,

но има един недосегаем смисъл.

Не прилича на теб,

не прилича и на мен –

и все пак именно заради него ни има.

Без да се замислим за миг,

двамата открихме, че

обичта все пак е възможна.

И върху тази истина

се изграждаме ние.

Какво е тази любов?

Все говорим за нея,

но тя е всичко онова, което не изричаме –

може да се прероди и да загине,

да страда и да оздравее,

но никога – да се подправи.

Какво е тази любов?

Тя е ливадата вътре в теб,

по която тича животът.

Тя е като най-дълбокото море,

като небето около света –

онова, което ми носиш ти.

И няма „може ли?“,

и няма „искаш ли?“,

и прекрачваме границата.

Навярно да съм се удавила,

ако не беше тук

да изпиеш сълзите ми.

Нашето въображение

има една непрекъснатост,

която разбива всяка сивота.

Сътвори се за мен…

…но ти вече го направи.

Какво е тази любов?

Все говорим за нея,

но тя е всичко онова, което не изричаме –

може да се прероди и да загине,

да страда и да оздравее,

но никога – да се подправи.

Какво е тази любов?

Тя е ливадата вътре в теб,

по която животът тича.

Тя е като най-дълбокото море,

като небето около света –

онова, което ми носиш ти.

И ето ни тук сега,

по-убедени от всякога,

че сме неразделни.

И именно затова

нашето желание

има непоклатими основи –

мигове на безвремие,

планини от радост,

непристъпна увереност.

Започвам винаги аз,

където свършиш ти.