Понякога си мисля да се върна при теб… и ако все още не съм го направила, не е защото любовта ни е приключила. Аз… аз все още те обичам… Не го направих просто защото… защото ме е страх да те заваря променен… Но тази вечер реших да се върна…
В най-добрия случай
ще ме посрещнеш
с онази студенина, с която
не си ме посрещал никога преди,
и може би ще се престориш,
че не знаеш името ми;
вероятно ще ми говориш
на „Вие“…
Или пък в най-добрия случай
ще ме попиташ
с колко момчета съм била,
забравяйки теб.
И все пак сам знаеш добре,
че момиче като мен
не си играе с любовта –
и никога не си е играло…
В най-добрия случай
ще ме обидиш, а сетне
ще ме прогониш,
казвайки ми, че вече
не ти представлява интерес
момиче, което
ти е служило единствено
за малко забава…
И тогава ще си отида,
а ти ще ме настигнеш,
молейки ме за прошка,
и ще ме помилваш,
ще си спомниш и името ми,
а всичкото минало –
де да беше истина,
ах, де да беше истина!…
В най-добрия случай
ще те заваря
с онази, която
е заела моето място…
И тогава,
и тогава…
И тогава ще си отида,
а ти ще ме настигнеш,
молейки ме за прошка,
и ще ме помилваш,
ще си спомниш и името ми,
а всичкото минало –
де да беше истина,
ах, де да беше истина!…
В най-добрия случай
ще те заваря
с онази, която
е заела моето място…
И тогава,
и тогава…
Стига вече…