Секта:
Тук е така – мълчиш, гледаш тъпо и без много въпроси,
За жалост всеки е на принципа „болен здрав носи“,
Ходи да проси от този и онзи да кози,
а децата му са голи боси, онкоболни херцози на огромни дози.
Знам нищо не е идеално,
визирам „Аз съм българче“, колкото и да е банално.
Промяната идва спонтанно,
по-вероятно е да умреш гладен, отколкото да живееш нормално.
К‘во значи нормално за теб? Щот‘ май съм пас.
Квартира, ток, вода, храна и някоя друга бира в Jazzmatazz,
Лазя направен пак в ранен час, прибирам се гладен в нас
Има един буркан със мас, мухлясал хляб и стар колбас.
Не знам за вас, но аз съм в транс и няма да ви дам аванс.
Животът ти придобива кафяв нюанс, глупако Ханс,
Стария абстрактен музикант – желание, старание, послание, потенциал и талант.
Държавата спира развитието, кой ти каза бе глупак?
Където и да бях, щях да съм постигнал желания резултат.
Но се съобразявам с тях, за да оцелявам в свят,
В който сякаш сам съм си враг в една коварна партия шах.
Разбрах как се изразявам в такт именно правейки рап,
Показвайки как името се слави с факт.
Управлявани от закони и манипулация,
далеч от най-жалкия стереотип за цивилизована нация.
Виждам новата генерация,
Като мини социум от намръщени физиономии в карцера.
Атила:
Виждам новата генерация,
Като мини социум от намръщени физиономии в карцера.
По всичко личи, че бъдещето е на карта,
Горчи ми всяка хапка, отдавна стои на рафта.
Шапка пред мен на централен булевард,
Всеки лев спечелен ден в обсадата на Ленинград.
По всичко личи, че бъдещето е на карта,
Залагам всеки ден, но не обичам хазарта.
Вдигам глава на централен булевард,
Нямам скъпа цена, но имам висок стандарт.
Не съм гладен и бездомен, но различно е нататък,
Скоростта на светлината наближи ли трийсетака.
В тази възраст много любими в БГ замръзват,
Нужно е повече за лайф и не говоря за въздух.
Главата в пясък-щраус, Галена - балкански баунс,
Не си на запад, фъстък, даже кючека да е туърк,
Бюджета ми прави фрък в магазин на Рандеву,
Всеки щанд се целят в мен, сякаш съм антилопа гну.
Вдигам кръвно бясно в артерия, удар в слепоочията,
Дълго с малко батерия, аз съм набор на Нокиа,
Джоб клаустрофобия, бюджета ми за месеца -
сложен като чертеж на Топлофикация в Швеция.
Не, нямам амнезия, 8 албума за 10 години,
Висшо образование Кино, станал съм ходещо шоу светлинно,
Но в общество пасивно с мутренски конструкции,
Знаем как се вдигат само кухненски революции.
По всичко личи, че бъдещето е на карта,
Горчи ми всяка хапка, отдавна стои на рафта.
Шапка пред мен на централен булевард,
Всеки лев спечелен ден в обсадата на Ленинград.
По всичко личи, че бъдещето е на карта,
Залагам всеки ден, но не обичам хазарта.
Вдигам глава на централен булевард,
Нямам скъпа цена, но имам висок стандарт.