Какво ново донесе ти в живота ми?
Където спира дъждът, започваш ти.
Пясъкът, досущ като теб, пари измежду пръстите
и в приказката без край все още си ти.
Леко загубен като теб,
в този век те обичам.
Загубен като теб.
Да, ти… безстрашна обич моя.
Да, ти… в тебе вложил сърцето си Бог.
Животът ми си ти – в мен живееш,
ти, мой лек мартенски дъжд;
кажи ми за какъв живот копнееш,
от кой извор искаш да отпиеш.
Откъсни скъпоценната роза тук и сега
съвсем спокойно, тъй неземно красива
и напълно в моите мисли…
В теб е вложил сърцето си Бог…
Остани си там, неоткрит мой свят…
Сега, измежду тези постеля, какво си ти?
Сега си тук
с тази своя изгаряща усмивка
за толкова нощи занапред.
Да, ти… безстрашна обич моя.
Да, ти… в тебе вложил сърцето си Бог.
Животът ми си ти – в мен живееш,
ти, мой лек мартенски дъжд;
кажи ми за какъв живот копнееш,
от кой извор искаш да отпиеш.
Откъсни скъпоценната роза тук и сега
съвсем спокойно, тъй неземно красива
и напълно в моите мисли…
В теб е вложил сърцето си Бог…