Сред вродените ми пороци, повярвай ми, тебе те няма.
Щом сърцето не участва, перката не ще се завърти пак.
Нямам време за
носталгични полети –
ти не си Америка.
Щом запея, ехото ми
се отразява в теб
и гласът ми
загубва смисъл.
Щом сърцето не участва, перката не ще се завърти пак.
Истинска емоция, повярвай ми, не изпитвам повече.
Нямам причини
да остана още тук –
ти не си Америка.
Звучи егоцентрично, да,
но в крайна сметка зная,
че към теб съвестта ми е чиста, да!
Сега понечвам да пристъпя в мрака,
отивайки си оттук,
но ти така и не си Америка!
Ти не си моето бъдеще;
не зная как да направя стъпките ти свои,
но както и да е…
Във всяка моя клетка расне цвете;
векове на младост.
Следвайки полета на орел,
душата ми ще се извиси все по-нависоко
към онези открити небеса, които не можеш да видиш.
Ти не си Америка –
не си ти.
Не, ти не си Америка –
не си ти,
не си ти…