Прекарваш времето си
влагайки все повече усилия,
и много често,
в тази златна треска
ти се самозабравяш,
и за мен забравяш.
Не желаеш да си отидеш
със затворено сърце от живота,
предпочиташ да раздаваш
любовта си и си казваш,
че все пак може и да има полза от това.
И аз само говоря, говоря,
говоря, говоря за теб.
Името ти го виках, виках,
виках по покривите.
Но това нищо не значи,
понеже ти не ме чуваш.
И аз само говоря, говоря,
говоря, говоря за теб.
Името ти го виках, виках,
виках по покривите.
Но това нищо не значи
защото ти не ме чуваш.
И всичките ми сълзи, сълзи които капят
не ми служат за нищо,
още една и мисля, че ще се разтопя
сама в някой ъгъл.
Ти си просто мъжът на живота ми
и аз, ако ти ме забравиш,
няма повече нищо да видя.
Когато твоите джобове, джобове се изпразнят,
сърцето ти все пак ще е пълно.
И този твой срамежлив поглед,
който толкова добре ти стои
е всичко което аз обичам и също така
да, ако ти ме забравиш
аз ще полудея.
И аз само говоря, говоря,
говоря, говоря за теб.
Името ти го виках, виках,
виках по покривите.
Но това нищо не значи
защото ти не ме чуваш.
И аз само говоря, говоря,
говоря, говоря за теб.
Името ти го виках, виках,
виках по покривите.
Но това нищо не значи
защото ти не ме чуваш.
Само говоря (за теб)
на право съм полудяла,
по покривите крещях,
по покривите крещах.
Аз дадох, всичко дадох, без ословия,
направих го за теб.
На истина...
Само говоря,
само говоря (за теб)
на право съм полудяла,
по покривите крещях,
Аз дадох, всичко дадох, без ословия,
ти не ме чуваш...