Tu mi ricordi Milano [Bulgarian translation]

Напомняш ми на Милано

и на странното му лице, което зиме е най-живо;

на всекидневната върволица

от хора, които заминават и пристигат;

на най-топлата му и населена част,

както и на поверителността ми с този град.

Струва ми се, че приличаш

на тези навили1, обвити в мъгла,

на струпалите се деца,

които играят едно до друго на пясъчни спомени.

Откривам те в прокрадващата се зеленина

над лудешките покриви на този град.

Улиците на стария ти град

и плахостта ти – тях ще обиколя пеша,

а накрая, докато се връщам в центъра,

ще се почувствам обвита от твоята нежност,

в реда на нашите мисли

събота вечер в този град.

А иззад очите ти –

прозорци, дето вечно отсяват малки красотички.

С тази мания да изживея всичко

както трябваше да си отидем

по различни пътища,

водещи надалеч от големия град.

Ти си като топлината на дъх,

който, щом застуди, се спира близо до теб

и те кара да се чувстваш далеч

от всякакво богатство, от всяка представа, че изобщо си жив.

Ах, как ми иде да хвана за ръка

големия Милано и твоята свобода!

Сега

загасям светлините на този град.

Обичам те.

Връщам се у дома с теб,

Милано,

у дома с теб…

Обичам те…

У дома с теб…

1. Каналите, които минават през Милано и околността – подобно на каналите във Венеция.