На земята падна червило от чантата ми
от ужас, когато те видях да лежиш до нея.
И се разби последното парче надежда,
че всичко е сън.
В лошо време се скъса сякаш напук
въжето на моя кураж.
Припев:
Паднах на разсъмване, паднах...
Повече не можах да издържа.
Сега нека заличат името ми от книгата.
На мястото, където паднах,
останало е малко петно,
сякаш някой е настъпил гнила вишна.
Напсувах я и я ударих,
както само аз мога по женски.
Погледът с омраза, с който ти ме погледна, ме уби
и ме блъсна на земята.
Радвайте се, нищожни продажници!
Не сте по-различни.
Припев
Аз бях момичето, което блестеше
и израсна сред звездите.
Сега лазя тук, пред теб
и нея, аз, онова момиче.
Със счупени, дълги нокти
и скъсани чорапи.
Вече не приличам
на това момиче.