Просто тийнеижърство, намачкани чаршафи.
По-добре да плача когато вали или има буря.
За да не помисли някой, че съм слаба.
На шестнайсет години твоята душа, твоята душа....
А помниш ли небето, помниш ли сънищата с мълчание.
Младото тяло завито със синьо одеяло.
Помниш ли, как ние умирахме, когато се разделяхме.
Сърцето ми е безчувствено, вече не мечтая. Вече не мечтая...
Знаеш ли, че това тяло е само за теб...
И че, че тийнейджърството не е за винаги.
Пиша ти писмо със сив текст.
Чакам те, твоя съм
Максим...
А помниш ли небето, помниш ли сънищата с мълчание.
Младото тяло завито със синьо одеяло.
Помниш ли, как ние умирахме, когато се разделяхме.
Сърцето ми е безчувствено, вече не мечтая. Вече не мечтая...