Troppe note [Bulgarian translation]

Гледай докъде сме се принизили –

стреляме си в лицата всички тия пусти лъжи,

като накрая тъкмо моите

ме раняват най-много.

Вироглави и по-твърди от диаманти;

изграждаме диги като свои страхове –

всичките са просто акробации,

за да се намразим още повече.

Трябва да запазиш гледната си точка, но нямаш силата да сложиш точка –

смешен си, смешен.

Ако пък се престориш, че използваш ума си, защото не искаш да го загубиш,

си апатичен, апатичен.

Аз обаче искам да ти обясня с мълчанието си,

че няма смисъл от тишина, която е отрупана с думи, с думи.

И ето че усещам, че се опитваш лека-полека да следваш гласа,

който се носи по пианото и който свири твърде много ноти

от твърде много часове, часове…

Гледай докъде я докарахме –

хвърляме си камъчета заради изтъркани очевидности.

Нездрави фантазии

вече не ме вълнуват.

Опитваш се да губиш време, но не успяваш да спечелиш време –

жалък си, жалък.

Когато се правиш на дълбок, но отново задълбаеш дъното,

нелогичен си, нелогичен.

Аз обаче искам да ти обясня с мълчанието си,

че няма смисъл от тишина, която е отрупана с думи, с думи.

И ето че усещам, че се опитваш да следваш полека гласа,

който се носи по пианото и който свири твърде много ноти

от твърде много часове, часове…

Искам да крещя мълчаливо, защото няма смисъл от такава тишина,

но може би те обичам такъв.

Искам да крещя ли, крещя, крещя и…

и може би те обичам такъв.