Страдахме, сърце мое, на завоя на страстта
И всичко дадохме от себе си и дори повече
Не е любов, а разрушение
Пак към нея ме водиш и аз какво мога да ти направя
Луни-скитници, които търсят небе
Чувствам, че вървим по техния път
Сърце мое, не прави неразумни неща
Остави я да си живее в своя свят и в егоизма си
Сърце мое, ти полудя изведнъж
И пак ме връщаш към стъпките й
Не искам вече да чувам името й
Тя ни нарани, знаеш го, стига вече
Сърце мое, ти полудя изведнъж
И пак ме връщаш към миналото
При нея всичко беше една лъжа
Не се дръж неразумно повече
Сърце мое, ти полудя изведнъж
Страдахме, сърце мое, и загубихме много
Но халал да й са сълзите и болката ми
Тръни са думите й и всичките й целувки
Как да се върна да я видя, когато се чувствам толкова сам