Ето ме, лежа в изгубената и самотна част на града,
В капана на времето, в свят от сълзи бавно се давя.
Прибирам се в къщи, не издържам да съм сам.
Наистина трябваше да те прегръщам, да те прегръщам,
Да те обичам, да те обичам.
Трагедия е, когато чувствата изстинат,
А ти не можеш да продължиш.
Трагедия е, когато утрото плаче,
А ти не знаеш защо.
Трудно е да се справиш без някой да те обича,
Ти си за никъде.
Трагедия е, когато загубиш контрол
И вече нямаш душа.
Трагедия е, когато утрото плаче,
А ти не знаеш защо.
Трудно е да се справиш без някой до себе си.
Ти си за никъде.
Нощ и ден нещо ме изгаря от вътре.
Изгаряща любов с копнеж, който няма да ме остави на мира.
Пропадам и просто не мога да понеса да съм сам.
Наистина трябваше да те прегръщам, да те прегръщам,
Да те обичам, да те обичам.
Трагедия е, когато чувствата изстинат,
А ти не можеш да продължиш.
Трагедия е, когато утрото плаче,
А ти не знаеш защо.
Трудно е да се справиш без някой да те обича,
Ти си за никъде.
Трагедия е, когато загубиш контрол
И вече нямаш душа.
Трагедия е, когато утрото плаче,
А ти не знаеш защо.
Трудно е да се справиш без някой до себе си.
Ти си за никъде.
Трагедия е, когато чувствата изстинат,
А ти не можеш да продължиш.
Трагедия е, когато утрото плаче,
А ти не знаеш защо.
Трудно е да се справиш без някой да те обича,
Ти си за никъде.
Трагедия е, когато губиш контрол
И вече нямаш душа.
Трагедия е, когато утрото плаче,
А ти не знаеш защо.
Трудно е да се справиш без някой до себе си.
Ти си за никъде.