Цигански пътища в края на лятото
дълго ще водят очите ти.
Слънце и вятър сменят местата си
и се усмихват на фотолюбители.
Смахнати чайки, луди по залеза,
някого викат неистово.
Детски лица ала пясъчни замъци
вярват и молят за нещо измислено.
Още хиляди ноти и хиляди думи
горещите плажове тихо ще скрият,
посветени на толкова просто безумие –
този свят е жена, морето е нейна стихия.
Морските вълци, слънчеви старчета,
бавно разказват кого са обичали.
Тайно в очите им голи се мяркат
родени от пяната руси момичета.
(×2):
Още хиляди ноти и хиляди думи
горещите плажове тихо ще скрият,
посветени на толкова просто безумие –
този свят е жена, морето е нейна стихия.
Този свят е жена, морето е нейна стихия. (×2)
Посветени на толкова просто безумие –
този свят е жена, морето е нейна стихия. (×3)