Щом се превърне пак денят
в нощен силует, в нощен силует,
щом светлините заблестят,
ставам светлина, огнено-лъчиста.
Щом се спусне невидимо часът
на кръговрат от звуци безчет,
тишината дочувам,
докоcваща нежно нощта.
Щом светлините заблестят,
ставам светлина,
с този миг единствен се сливам.
Само тук, във кръга,
изчезва света.
Няма болка и няма тъга.
Думи, родени от страст.
Всяка отвътре гори.
Само на сцената съм
ненаранима.
Много неща не научих,
но главното знам –
щом си готов,
намери си душата, късай, раздай –
този миг се нарича любов.
Знам, че душата ми преди
някой посети, някой посети.
Помня безплътните крила,
помня лекота…
После се събудих.
Там в ъгъла седнах и мълчах.
И суетата щом се стопи,
вече знаех, че мога да полетя
и да сънувам.
Помня безплътните крила, помня лекота –
миг, във който времето спира.
И протягам ръце, без маска стоя,
а сърцето – без грим и лъжа.
Думи, родени от страст.
Всяка отвътре гори.
Само на сцената съм
ненаранима.
Много неща не научих,
но главното знам –
щом си готов,
намери си душата, късай, раздай –
този миг се нарича любов.
Намери си душата, късай, раздай –
този миг се нарича любов.