Както грее пролетния цвят
без шум, без глас,
така до тебе в този вечно шумен свят
вървя и аз.
Като цвят откъснеш ли ме ти
от свойте дни,
след тебе споменът за мен ще полети
и ще звъни.
В твоя най-спокоен ден вятър щом завее,
това съм аз, това съм аз.
В твойта най-тревожна нощ звездица щом изгрее,
това съм аз, това съм аз, това съм аз, това съм аз.
Аз ще бъда шепот на вълна,
камбанен звън,
ще бъда кротката усмихната луна
над твоя сън.
И ще те открия аз дори
накрай света.
Знай, никой, никой досега не се е скрил
от любовта.
В твоя най-спокоен ден вятър щом завее,
това съм аз, това съм аз.
В твойта най-тревожна нощ звездица щом изгрее,
това съм аз, това съм аз, това съм аз, това съм аз.
В твоя най-спокоен ден вятър щом завее,
това съм аз, това съм аз.
В твойта най-тревожна нощ звездица щом изгрее,
това съм аз, това съм аз.
В твоя най-спокоен ден вятър щом завее,
това съм аз, това съм аз.
В твойта най-тревожна нощ звездица щом изгрее,
това съм аз, това съм аз, това съм аз, това съм аз.