Нощта пресича моя град надлъж,
площадите отдъхват от мъглите,
но аз дочаках пролетния дъжд,
измил нещата и душите.
Долавям как се движи пролетта –
в кръвта ми, в соковете на стъблата
и как се връщат тихи над света
зелените лъчи на светлината.
Приветствам пролетните ветрове,
които над земята ни минават –
ще се издигнат нови класове,
треви ще бликнат в тихите дъбрави.
Ще израсте висока, буйна ръж,
ще се събудят корени изстинали –
дъждът сега е само топъл дъжд,
изгубил спомена за свойто минало.
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.
Ще се завърнат птиците1 от юг
и над града във тая утрин рано
ще мине светлият лиричен звук
на някое, на някое пиано.
Звукът ще влезе в стаите при нас –
измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят.
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.
1. тук може да е и „слънцето“, обаче „птиците“ изглеждат по-логични