Над поля и нивя
топъл вятър повя,
топъл вятър навън се понесе.
С тоя вятър в нощта
долетя песента,
неспокойната, твоята песен.
Тя ми каза това,
за което слова
не намери ти в срещите прежни.
От какво си смутен,
щом преминеш край мен,
и защо са очите ти нежни, нежни?
Очите ти нежни?
Ах, защо ли запя –
как сега ще заспя?
Разтревожи ме ти безсърдечен.
И след тебе дори
до зори, до зори
ще ме буди гласът ти далечен, далечен.
Над поля и нивя
топъл вятър повя,
топъл вятър навън се понесе.
С тоя вятър в нощта
долетя песента,
неспокойната, твоята песен.
Тя ми каза това,
за което слова
не намери ти в срещите прежни.
От какво си смутен,
щом преминеш край мен,
и защо са очите ти нежни, нежни?
Очите ти нежни?
Ах, защо ли запя –
как сега ще заспя?
Разтревожи ме ти безсърдечен.
И след тебе дори
до зори, до зори
ще ме буди гласът ти далечен, далечен, далечен.