Върху теб земята се събужда,
слънце навлиза отвсякъде.
Стоя и те гледам, не се страхувай.
Още си сънена,
сънят се е изпарил.
На Марта1 напомняш, как да те предвидя?
Една от всичките книги
която имам в мен дълбоко
на любовта луни черни я осветляват.
Нищо не е останало
и всъщност всичко е тука.
Остави ме да докосна косите ти.
Самия Бога да имах пред мене
ти казвам, предпочитам в ада с тебе.
Безмълвен живота пита
толкова красота откъде?
Вали небето рубини и отговаря:
Само любовта знае, сега научих и аз
колко нужда имам от твоята прегръдка.
Самия Бога да имах пред мене
ти казвам, предпочитам в ада с тебе.
Нищо друго освен тебе в светлината.
Нищо друго, което да ме убива сладко.
Самия Бога да имах пред мене
ти казвам, предпочитам в ада с тебе.
1. Март месец