Толкова ли не заслужавам поне веднъж да ми върви?
толкова ли ниско паднах, да дам да ме стъпчеш ти?
Толкова ли щастлив те правих, че пак и пак разплакваш ме?
толкова ли гордост нямам, че искам само теб..?
Загубих всичко, което има,х да бъда твоя, обич моя!
направих всичко, което искаш - и пак е малко, все е малко!
Не се отказваш да ми доказваш - не ми отива да съм щастлива!
Нима се радваш да ме раняваш? Защо го правиш, защо го правиш!?
Толкова ли не заслужавам поне веднъж да ми върви?
толкова ли ниско паднах, да дам да ме стъпчеш ти?
Толкова ли щастлив те правих, че пак и пак разплакваш ме?
толкова ли гордост нямам, че искам само теб..?
Не си отивай, моя любов, не си отивай!
Обичам те повече от себе си...
Ти си моят живот! Не си отивай...
На двеста срещи веднъж усещам, че аз за тебе все пак съм нещо...
Почти си нежен, като целуваш, почти забравям да се страхувам...
Щастлив проблясък и после болка и пак ме караш да бъда жалка...
До там ли стигнах - не го разбирам - с теб умирам, без теб умирам...!