Текат си те
минутите
на монотонния ден,
пилееш и хабиш часове
без внимание.
Тъпчеш си ти на едно място в градчето,
чакаш на нещо да ти покаже пътя пред теб.
Уморен да се печеш навън, стоиш у дома и гледаш дъжда.
Млад си, животът е дълъг, има време за губене.
Един ден разбираш, десет години са минали.
Никой не ти каза кога да тичаш, изпусна старта си.
И търчиш, търчиш да хванеш слънцето, но залязва,
бърза да излезе отново зад теб.
Слънцето си е същото реално, но ти си по-стар,
задъхваш се и си ден по-близо до смъртта.
Всяка година се скъсява, никога не стига времето.
Планове не се сбъдват, страница със задраскан текст,
държиш се и тихо страдаш, това е английския начин.
Времето мина, песента свърши,
мислех, че ще имам още за казване.
Вкъщи, вкъщи пак.
Харесвам да съм тук, когато мога.
Когато се върна студен и уморен,
добре е да си стопля костите на моя огън.
Надалеч, над полето, бие желязната камбана,
вика вярващите да се съберат
да чуят тихите магически заклинания.