Казваш ми, че всичко се оправя,
всичко се оправя с времето.
Казваш ми да се стегна,
да се стегна, щяла съм да бъда по-добре.
Кажи ми откъде, по дяволите, знаеш?
Какво знаеш ти?
Кажи ми, как можеш да знаеш?
Как можеш да знаеш ти?
Докато не ти се случи,
не знаеш какво е чувството.
Докато не ти се случи,
няма да знаеш, няма да е истина.
Не, няма да е истина.
Няма да знаеш какво е чувството.
Казваш ми да вървя с вдигната глава,
да вървя с вдигната глава и да бъда силна.
Защото, когато паднеш, трябва да се изправиш,
трябва да се изправиш и да продължиш.
Кажи ми, как можеш да говориш,
как можеш да говориш?
Защото, докато не вървиш по моя път,
не е просто шега.
Докато не ти се случи,
не знаеш какво е чувството.
Докато не ти се случи,
няма да знаеш, няма да е истина.
Не, няма да е истина.
Няма да знаеш какво чувствам.
Докато светът ти не изгори и не се разбие,
докато не си на края, на края на въжето,
докато не си в моите обувки,
не искам да чувам дума от теб,
от теб, от теб,
защото не знаеш.
Докато не ти се случи,
не знаеш какво е чувството.
Докато не ти се случи,
няма да знаеш, няма да е истина.
Не, няма да е истина.
Няма да знаеш какво е чувството.
Докато не ти се случи
Докато не ти се случи,
няма да знаеш как се чувствам.