Тих бял Дунав се вълнува1,
весело шуми
и Радецки гордо плува
по златни вълни.
Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.
Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.
(Гордо Ботев там застана
младият им вожд –
па си дума капитану,
с гол в ръката нож:)2
Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да леем днес.
Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.
1. This song is based on Ivan Vazov's poem Radetsky.2. These lines are omitted in the song.