Красив ден се разкри пред мен и аз влизам в него.
Между небето и земята – там щастие няма.
То е близо до нас и всеки го засажда в земята като свое дърво,
дървото на своите надежди и радости, дървото на своите дни.
Тиха песен звучи, когато дърветата изправят клоните си,
молитвата на дърветата слушам, пламтяща да изживея своя ден.
Бурен вятър извива дръвчетата на дните, разклаща цветовете от тях,
само че нищо няма да изтръгне корените на бъдните ми дни.
Красив ден пак се разкри пред мен и аз влизам в него,
и като всеки от вас засаждам своето дърво.
(×2):
Тиха песен звучи, когато дърветата изправят клоните си,
молитвата на дърветата слушам, пламтяща да изживея своя ден.
Слушам, пламтяща да изживея своя ден.