Аз тръгвам,
от жестока скръб разкъсвана в нощта.
Студ нахлува в моята душа.
Няма ли едно местенце от света
мойта скръб да заглуша?
Зная аз, напразно търся във нощта
за теб и мене таен кът –
във мрака хиляди очи със укор ням
преследват моя тъжен път
и сякаш този свят крещи:
„Грях е любовта, грях е любовта!“ –
затуй като грешница от мен бяга радостта.
Но аз вървя, вървя към теб
и заключвам пак във моето сърце
и любов, и скръб.
(×2):
Сърце, сърце, ти за всичко си едно.
Радост и скръб ти делиш със нас
във лош и хубав час.
Аз тръгвам,
от жестока скръб разкъсвана в нощта.
Студ нахлува в моята душа.
Няма ли едно местенце от света
мойта скръб да заглуша?
В тази нощ безкрайна като вечността
със мойта сянка сме сами.
Мълчи огромната земя, мълчи светът
и моя плач над тях гърми.
Отговорете ми защо
грях е любовта, грях е любовта.
Защо като грешница от мен бяга любовта?
Но мълчи светът студен
и заключвам пак във моето сърце
и любов, и скръб.
(×2):
Сърце, сърце, ти за всичко си едно.
Радост и скръб ти делиш със нас
във лош и хубав час.