Като птица в нощта се боря със мрака,
като капка роса се давя в тревата.
Побягвам насън, но пак се завръщам наяве назад.
Въртя се във кръг, попаднала в плен.
Като буйна река се спирам в морето,
като дъх топлина сред зимния вятър
притихвам до теб с виновни очи, поглеждам встрани.
Въртя се във кръг, попаднала в плен.
Ти си в мен и нямам сили да се спася.
Ти си в мен; как без крила да отлетя?
Стопяват се в пламъка, във който догарям и аз.
Като силна ръка под немощно рамо,
като миг тишина сред пролетна буря
заставам до теб с уморени очи, поглеждам напред.
Въртя се във кръг, попаднала в плен.
Ти си в мен и нямам сили да се спася.
Ти си в мен; как без крила да отлетя?
Стопяват се в пламъка, във който догарям и аз.
(×2):
Ти си в мен и нямам сили да се спася.
Ти си в мен; как без крила да отлетя?
Ти си в мен. (×2)