В миг останах сама,
нямах твойта ръка
и в съня се загубих,
но отново е ден,
виждам твойте очи
да ме галят със нежност.
Пея за радостта,
пея за обичта –
те са мойта опора.
С тези нежни неща
аз не чувствам умора!
Протегни ми ръка,
искам пак да съм с теб,
да отидем далече…
Твойта нежност сега
ме окриля в деня
и ме носи в простора.
Пея за радостта,
пея за обичта –
те са мойта опора.
С тези нежни неща
аз не чувствам умора!
Ти ме повика
с моето име, с моето име,
с поглед ти казах аз:
„Прегърни ме, прегърни ме!“
В кратките срещи
с длани горещи
всяка минута споделяше с мен
от сърце!
Протегни ми ръка,
искам пак да съм с теб,
да отидем далече…
Твойта нежност сега
ме окриля в деня
и ме носи в простора.
Пея за радостта,
пея за обичта –
те са мойта опора.
С тези нежни неща
аз не чувствам умора!
Ти ме повика
с моето име, с моето име,
с поглед ти казах аз:
„Прегърни ме, прегърни ме!“
В кратките срещи
с длани горещи
всяка минута споделяше с мен
от сърце!
(×3):
Ти ме повика
с моето име,
ти ме повика…