Tи, ти толкоз си ми близка,
съдба, люляна леко.
Tи, знам, дори да си далеко,
зорница си в небето.
Знам, прелестта омайна ни дари,
а тя носи други прелести.
Две сърца в един копнеж ще туптят,
две крила простора син ще браздят.
Ти заря си, що бележи
във вечността моменти.
Да, ти.
Ти, ти толкоз си ми близка,
съдба, люляна леко.
Ти, знам, дори да си далеко,
зорница си в небето.
Знам, прелестта омайна ни дари,
а тя носи други прелести.
Две сърца в един копнеж ще туптят,
две крила простора син ще браздят.
Ти заря си, що бележи
във вечността моменти.
Да, ти. (×3)