Тишината вали във прозореца
като бяла надежда до мен
и сред толкова стъпки на хора
чувам твоите стъпки да стенат.
И сърцето ти чувам да бие
над звезди и пътеки бездомни.
Ти не можеш от мен да се скриеш‚
да останеш единствено спомен.
Тишина, тишина –
само тя ми остана след теб.
Тишина, тишина…
Аз съм сам, без любов‚
търся твойта нежна ръка.
Аз съм сам, без любов.
Не е късно, помни, не е късно
да отвориш вратата внезапно
и раздялата с дъх да разпръснеш‚
и да върнем горещото лято.
Тишината вали във прозореца
като бяла надежда до мен
и сред толкова стъпки на хора
чувам твоите стъпки да стенат.
Тишина, тишина –
само тя ми остана след теб.
Тишина, тишина…
Аз съм сам, без любов‚
търся твоята нежна ръка.
Аз съм сам, без любов.
Тишина, тишина –
само тя ми остана след теб.
Тишина, тишина…
Аз съм сам, без любов,
търся твоята нежна ръка.
Аз съм сам, без любов.