Ти идваше във снежна нощ и в слънчев ден
и твоят поглед беше с пламък озарен.
Ти, ти идваше и огнен дъжд валеше в мен;
изгарях в сън и виждах бряг отдалечен.
(×2):
Ти идваше с вятъра на нежността далечен,
ти, ти идваше с тайните на любовта, обречен.
Виждахме едно небе, от нас измислено;
виждахме огъня на вечността.
Ти идваше. Беше лято и думите на любовта ни изгряваха като цветя. После вятърът на годините и есенният дъжд разсипаха буквите на твоето име.
Ти, ти идваше; къде си ти, не зная аз;
прелита бавен спомен – само стих от твоя глас.
(×3):
Ти идваше с вятъра на нежността далечен,
ти, ти идваше с тайните на любовта, обречен.