Ti ho voluto bene veramente [Bulgarian translation]

И така поех на дълъг път,

далече от грешките, които бях допуснал,

ходих къде ли не за да не трябва да те виждам

и колкото по-далеч отивах, толкова по-добре се чувствах.

И снегът се сипеше със сила, но аз не спирах да вървя;

понякога наклаждах огън заради студа и мислех си за теб,

сънувах с отворени очи на палубата на ферибота

и си въобразявах, че виждам отражението ти в морето;

светлините на пристанището ми се струваха далечни

и очаквах трепетно да акостирам; лицето ми променяша

облика си, оставих брадата ми да израсте,

прекарах цели дни без да обеля нито дума.

И колко ми се щеше в онзи миг да бъдеш с мен,

защото те обичам истински

и няма място, на което да не изплуваш в мислите ми;

ще ми се да те имам наистина

и да не чувам как казвам, че съм безпомощен.

Бих намерил много повече отговори

ако бях отправил въпросите си към теб, но, уви,

сега си толкова далечна и не мога нищо аз да сторя.

Бих ти казал, че веднъж излязъл на път ти се променяш

и че отправната точка изглежда вече толкова далечна,

че пътуването води не до място, а пробужда чувства,

и че не знаем нито кога, нито къде ще се озовем.

Прекарах цели дни без да обеля нито дума;

мислех си, че наистина си толкова далечна.

Само ако знаехме преди да поемем всеки по своя път,

че смисълът на пътуването е да се завърнеш.

Защото те обичам истински

и няма място, на което да не изплуваш в мислите ми;

ще ми се да те имам наистина

и да не чувам как казвам, че съм безпомощен.

Бих намерил много повече отговори

ако бях отправил въпросите си към теб, но, уви,

сега си толкова далечна и не мога нищо аз да сторя.

Не мога вече нищо да направя...