През студена зимна сутрин,
Във времето преди светлината,
В пламъците на вечното царуване на смъртта,
Ние се направляваме към сражението.
Когато се смрачи
И времената са напълно трудни,
Звукът, преидващ от зъл смях ще се обгръща
Около света довечера.
Бием се кораво, бием се продължително за стоманата,
През ничия земя завинаги,
Разчупените души ще почувстват адските
Тела погубени на брега.
В най-мрачните полета на Адското царство,
Ги съзерцаваме докато си отидат,
През огъня и болката и още веднъж си знаем!
И така ние летим, свободни,
Свободни от преди гръмотевичната буря,
Напред към дивите земи -
Нашето търсене продължава!
Далеко от слънчевия залез,
Далеко от лунната светлина,
Дълбоко в нашите сърца и всички наши души!
И така очакваме деня
За всички изчезнали и погубени животи,
Чувстваме болката на живота, изгубен за хиляда дни
През огъня и пламъците ще продължим!
Докато червения ден изгрява
И гръмотевица разпокъсва небесата
Ще възнесат техните ръце към рая отгоре
С предчувствие в техните очи
Бягаме назад към средноутрешната всетлина
Има пригаряне в моето сърце
Ние сме прокудени от време в заточена земя
Към живот изнад звездите
В твоите мрачни мечти да виждаш
Нашата съдба е вече време
И безкрайно ще бъдем свободни тази вечер!
И на крилата на мечта,
На такава далечина от реалността,
Всички самотни в отчаяние,
Времето лети
Изгубен вътре, ти няма да намериш,
Изгубен в моя собствен ум,
Ден след ден това отчаяние продължава!
И така очакваме деня
За всички изчезнали и погубени животи,
Чувстваме болката на живота, изгубен за хиляда дни
През огъня и пламъците ще продължим!
И сега сме тук с тяхната кръв в нашите сърца,
Борихме се с всички сили, можем ли да разберем
Ще потроша печата на тази мъка, стига да мога
За свободата на всеки човек!
И така очакваме деня
За всички изчезнали и погубени животи,
Чувстваме болката на живота, изгубен за хиляда дни
През огъня и пламъците ще продължим!