Ще се изненадате,
но аз не вярвам вече в чудеса.
Като се замисля даже
се съмнявам, че изобщо някога съм вярвал.
Всички неща, които казвам в песните си,
напудрените приказки, на които се връзвате
не са реалността, тя е черно-бяла.
Сантименталните неща, които пиша,
никога не са значели много за мен.
Преди аз бях влакът експрес
който пуши и свири в посока на запада
събирах болката си от врата на врата
подкарвах сюжетната линия, огънят в пещта гореше непрестанно,
но влакът вече не спира, влакът вече не спира на тази гара.
Нямате нужда да чуете това,
но съм изцеден и уморен до смърт от любовта
и ако искате на знаете,
това е нещото, което никога няма да разбера.
Всички звезди и ранени сърца
всички сълзи, които се надигаха в очите ми,
никога не са значели нищо за мен.
Четете ги отново и ридайте,
аз никога не почувствах достатъчно, за да заплача.
Преди аз бях влакът експрес
който пуши и свири в посока на запада
събирах болката си от врата на врата
подкарвах сюжетната линия, огънят в пещта гореше непрестанно,
но влакът вече не спира, влакът вече не спира на тази гара.
Когато казвам, че не ме интересува,
имам предвид, че двигателят ми се руши
длетото дълбае сърцето ми отново
и остава вдлъбнатини под моята кожа
аз се разпадам на парчета по земята.
Преди аз бях влакът експрес
който пуши и свири в посока на запада
събирах болката си от врата на врата
подкарвах сюжетната линия, огънят в пещта гореше непрестанно,
но влакът вече не спира, влакът вече не спира на тази гара.
но влакът вече не спира,
влакът вече не спира на тази гара, о не.