Ти ще отнемеш моя живот, но аз също ще отнема твоя.
Ти ще гръмнеш с твоя мускет, но и аз ще те промуша.
Така, че докато чакаш следващата атака,
По-добре заеми добра позиция, няма връщане назад!
Сигналната тръба звучи и стрелбата започва,
Но на това бойно поле никой няма да победи.
Носи се се мирис на задушлив дим и конски дъх,
Докато аз се хрърлям към сигурна смърт.
Конете се потят, ние се впускаме в галоп със страх
Срещу могъщия рев на Руските оръдия.
Докато препускаме срещу човешката стена,
Викове на болка се чуват, когато другарите ми падат.
Преодоляваме препятствия от тела, разхърляни по земята,
А Руснаците изстрелват нов залп срещу нас.
Достигаме толкова близо и все пак така далеч,
Няма да доживеем да се бием още един ден.
Достигаме толкова близо, за да влезем в бой,
Когато един Руснак ме забеляза.
Той натисна спусъка и аз почивствах изстрела.
Куршумен откос повали коня ми.
Докато лежах, взирайки се в небето,
Тялото ми бе безчувствено, а гърлото ми сухо.
И докато лежах забравен и сам,
Без да пролея и сълза аз предадох богу дух.