Тихо, докато ти спеше, луната и аз си говорихме –
помолих я винаги да те пази и закриля.
И тя ти обеща своето сияние, което ти тъй изящно носиш.
Ти носиш своето сияние и светиш като утрото.
И щом вятърът поведе облаците през луната,
твоето сияние изпълва и най-тъмната стая
и аз виждам чудото, което ни пази от несполуки.
Тя ми обеща най-прекрасните дарове, с които единствено раят може да ме дари.
Ти носиш светлината си и светиш като утрото
и докато тъй изящно излъчваш сиянието ѝ, докато си жива,
аз винаги ще си спомням за този миг.