The Sweetest Gift [Bulgarian translation]

Тихо, докато ти спеше, луната и аз си говорихме –

помолих я винаги да те пази и закриля.

И тя ти обеща своето сияние, което ти тъй изящно носиш.

Ти носиш своето сияние и светиш като утрото.

И щом вятърът поведе облаците през луната,

твоето сияние изпълва и най-тъмната стая

и аз виждам чудото, което ни пази от несполуки.

Тя ми обеща най-прекрасните дарове, с които единствено раят може да ме дари.

Ти носиш светлината си и светиш като утрото

и докато тъй изящно излъчваш сиянието ѝ, докато си жива,

аз винаги ще си спомням за този миг.