Здравей , тъма, мой стар другар
Дошъл съм пак за разговор
Защото видение промъкна се кат' прах
Пусна семената си докато спях
И видението
Посадено в моя ум
Още стои
Вътре в звука на тишината
В неспокоен сън вървях си сам
През улички от калдаръм
Под ореола на една улична лампа
Обърнах яка към студа и влагата
Когато очите ми бяха прободени
От блясъка на неонова светлина
Разкъса нощта
И докосна звука на тишината
И на голата светлина видях
Хора -десетки хиляди от тях
Хора разговарящи без да говорят
Хора чуващи без да слушат
Хора пишещи песни, които гласовете никога не споделят...
И никой не смее
Да смути звука на тишината.
"Глупаци", казах аз"вие не знаете"
Тишината като рак расте."
"Чуйте думите, ми с които мога да ви поуча,
Поемете ръцете ми, за да мога да ви стигна."
Но мойте думи като тихи капки паднаха,
И проехтяха в кладенци от тишина.
И хората се поклониха и помолиха
На неоновия бог , който създадоха.
И знака светна предупреждението си
В думите, които образуваше.
И знака казваше:"Думите на пророците
Са написани по стените на подлезите
И халета,
И прошепнати в звука на тишината."