Някои казват, любовта е река
Която дави крехките тръстики
Някои казват, че е бръснач
Който остава душата ти в кръв
Някои казват, любовта е глад
Безкрайна болезнена нужда
Аз казвам, че е цвете
А ти, само семе
Тя е сърцето, в страх да не се счупи
Което така и не се научава да танцува
Тя е сънят, в страх от събуждане
Който никога не се осмелява
Тя е онзи, който не ще бъде взет
Онзи, който не може да дава
И душата, в страх от смъртта
Която да живее, така и не научава
Когато нощта е била прекалено самотна
И пътят прекалено дълъг
И когато мислиш, че любовта е само
За късметлията и за силния
Просто си спомни, че зиме
Под дълбокия горчив сняг
Спи семето, което чрез любовта на слънцето
През пролетта израства роза