Валеше,
когато те срещнах –
ти бе вир вода,
нямахме време за впечатления.
И си спомням
много след това –
знаех си, че си някой,
когото няма да забравя.
Всички търсят нещо,
зажаднели за блясъка –
толкова много сърца са се разбързали;
но колкото и да се опитваш,
не можеш да обясниш местата, на които намираш любовта.
Не мога да я обясня,
но мога да я усетя
навред край себе си
нуждата да намеря мястото,
където чувствата да бъдат в безопасност.
Не с пари
се купува щастието;
не блясъкът на среброто
дава мир на сърцето.
Всички се бъхтят,
стрелките все така се въртят
и сякаш че никой няма насита;
и тъкмо когато най-малко очакваш,
се озоваваш на местата, на които намираш любовта!
Помни –
като гръм от ясно небе чувството може да те връхлети
след всичките пъти, в които те е пропускало –
ще влезе надълбоко
да намери скритото ти сърце.
Огледай се наоколо – забелязваш, че летиш,
и ето че поне веднъж дори не се опитваш;
светлините на града остават под теб
като безброй мънички звездици…
То е река
безспирна –
криволичи,
но ти недей да се усъмняваш –
тя ще те заведе
до морето някой ден,
няма как да се изправиш срещу ѝ –
просто се понеси по течението ѝ.
Всички си мечтаят,
чувството очакват,
онзи миг, в който да излязат на повърхността,
но винаги даването
те завежда на местата, на които намираш любовта.
Помни –
в най-бедната част на града,
където слънцето не достига земята
и не можеш да повярваш на очите си,
чувството е все тъй живо –
малки деца се смеят и играят,
защото не са се научили да мразят,
и не се поддават, не,
защото още вярват в чистата любов…
Помни –
като гръм от ясно небе чувството може да те връхлети
след всичките пъти, в които те е пропускало –
ще влезе надълбоко
да намери скритото ти сърце.
Огледай се наоколо – забелязваш, че летиш,
и ето че поне веднъж дори не се опитваш;
светлините на града остават под теб
като безброй мънички звездици!
В най-бедната част на града,
където слънцето не достига земята
и не можеш да повярваш на очите си,
чувството е все тъй живо –
малки деца се смеят и играят,
защото не са се научили да мразят,
и не се поддават, не,
защото още вярват в чистата любов!
Като гръм от ясно небе чувството може да те връхлети – и ще те връхлети
след всичките пъти, в които те е пропускало –
ще влезе надълбоко, надълбоко
да намери скритото ти сърце, сърцето ти.
Огледай се наоколо – забелязваш, че летиш,
и ето че поне веднъж дори не се опитваш;
светлините на града остават под теб
като безброй мънички звездици…