The Places You Find Love [Bulgarian translation]

Валеше,

когато те срещнах –

ти бе вир вода,

нямахме време за впечатления.

И си спомням

много след това –

знаех си, че си някой,

когото няма да забравя.

Всички търсят нещо,

зажаднели за блясъка –

толкова много сърца са се разбързали;

но колкото и да се опитваш,

не можеш да обясниш местата, на които намираш любовта.

Не мога да я обясня,

но мога да я усетя

навред край себе си

нуждата да намеря мястото,

където чувствата да бъдат в безопасност.

Не с пари

се купува щастието;

не блясъкът на среброто

дава мир на сърцето.

Всички се бъхтят,

стрелките все така се въртят

и сякаш че никой няма насита;

и тъкмо когато най-малко очакваш,

се озоваваш на местата, на които намираш любовта!

Помни –

като гръм от ясно небе чувството може да те връхлети

след всичките пъти, в които те е пропускало –

ще влезе надълбоко

да намери скритото ти сърце.

Огледай се наоколо – забелязваш, че летиш,

и ето че поне веднъж дори не се опитваш;

светлините на града остават под теб

като безброй мънички звездици…

То е река

безспирна –

криволичи,

но ти недей да се усъмняваш –

тя ще те заведе

до морето някой ден,

няма как да се изправиш срещу ѝ –

просто се понеси по течението ѝ.

Всички си мечтаят,

чувството очакват,

онзи миг, в който да излязат на повърхността,

но винаги даването

те завежда на местата, на които намираш любовта.

Помни –

в най-бедната част на града,

където слънцето не достига земята

и не можеш да повярваш на очите си,

чувството е все тъй живо –

малки деца се смеят и играят,

защото не са се научили да мразят,

и не се поддават, не,

защото още вярват в чистата любов…

Помни –

като гръм от ясно небе чувството може да те връхлети

след всичките пъти, в които те е пропускало –

ще влезе надълбоко

да намери скритото ти сърце.

Огледай се наоколо – забелязваш, че летиш,

и ето че поне веднъж дори не се опитваш;

светлините на града остават под теб

като безброй мънички звездици!

В най-бедната част на града,

където слънцето не достига земята

и не можеш да повярваш на очите си,

чувството е все тъй живо –

малки деца се смеят и играят,

защото не са се научили да мразят,

и не се поддават, не,

защото още вярват в чистата любов!

Като гръм от ясно небе чувството може да те връхлети – и ще те връхлети

след всичките пъти, в които те е пропускало –

ще влезе надълбоко, надълбоко

да намери скритото ти сърце, сърцето ти.

Огледай се наоколо – забелязваш, че летиш,

и ето че поне веднъж дори не се опитваш;

светлините на града остават под теб

като безброй мънички звездици…