Родена в годината на оксиконтин
Израснала във високата трева
Тийнейгър милионер сънува кошмари от светкавицата на камерата
А сега съм си сама на ветровит остров
Хваната в сложния развод на сезоните
Няма да приема обаждането ако е студиото или радиото
Ръка в гипс на музейната гала
Вилица в чантата да занеса вкъщи на майка си
Супермодели всички танцуват около гробница на фараон
Сега ако си търсиш спасител, ами това не съм аз
Трябва ли ти някой, който да ти вземе болката?
Ами това не съм аз
Защото всичките сме счупени и тъжни
Къде са мечтите, които имахме?
Не можем да намерим мечтите, които имахме
Нека се надяваме, че слънцето ще ни покаже пътя