Лятото след гимназията, когато се срещнахме за първи път
се натискахме в Мустанг-а ти, докато слушахме Radiohead.
A на 18-ят ми рожден ден
си направихме еднакви татуировки.
Крадяхме алкохол от родителите ти
и се качвахме на покрива.
Говорехме за бъдещето
сякаш имахме представа какво ще е то...
Никога не съм си мислила,
че един ден ще те изгубя...
В някой друг живот,
аз ще бъда твоето момиче.
Ще спазим всичките си обещания
да се борим срещу света.
В някой друг живот
ще те накарам да останеш,
за да не ми се налага да казвам,
че ти беше този, който си тръгна.
Този, който си тръгна...
Аз бях Джун, а ти беше моят Джони Кеш.
„Никога един без друг!” – това си бяхме обещали.
Понякога, когато ми липсваш,
си пускам онези песни.
Някой каза, че си премахнал своята татуировка.
Видял те в центъра на града да пееш блус.
Време е да приема нещата –
вече не съм твоята муза!
Но в някой друг живот,
аз ще бъда твоето момиче.
Ще спазим всичките си обещания
да се борим срещу света.
В някой друг живот
ще те накарам да останеш,
за да не ми се налага да казвам,
че ти беше този, който си тръгна.
Този, който си тръгна...
Този...
Този, който си тръгна...
Всички тези пари не могат да ми купят машина на времето! Не!
Не мога да те заменя дори с милиони пръстени! Не!
Трябваше да ти кажа какво означаваш за мен...
Защото сега плащам цената...
В някой друг живот,
аз ще бъда твоето момиче.
Ще спазим всичките си обещания
да се борим срещу света.
В някой друг живот
ще те накарам да останеш,
за да не ми се налага да казвам,
че ти беше този, който си тръгна.
Този, който си тръгна...
Този...
В някой друг живот
ще те накарам да останеш,
за да не ми се налага да казвам,
че ти беше този, който си тръгна.
Този, който си тръгна...