Вечерта настъпва, мракът заплашва да ни погълне всички
Но има Луна отгоре, която грее, и мисля, че чувам вик
Просто шепот през дърветата, ушите ми едва го дочуват
Но го чувам в сърцето си, вибриращ силно, сякаш тя крещи
О, Ариадна, идвам, просто трябва да се справя с лабиринта в главата си
Дойдох тук, както ти пожела, убих звяра, тази част от мен е мъртва
О, Ариадна, просто трябва да се справя с лабиринта в главата си
Само ако те бях послушал, когато ми предложи нишката*
Всичко е тихо и не съм напълно сигурен
Дали наистина съм чул твоя глас или може би е било врата
Която се затръшва зад гърба на някой герой, по път да стане мъж
Нима всички герои имат път, но не и план?
О, Ариадна, идвам, просто трябва да се справя с лабиринта в главата си
Ще ми се да имах онзи конец, толкова е тъмно, май ослепявам
О, Ариадна, просто трябва да се справя с лабиринта в главата си
И за бога не мога да си спомня какво дойдох да търся
Сега кажи ми, принцесо, разхождаш ли се през свещената си горичка
А Луната все още ли свети? Ти си единствената, за която си мисля
Меча, който ми даде, той беше тежък, трябваше да го оставя
Интересно е колко беззащитен мога да се чувствам, когато няма никого наоколо
О, Ариадна, идвам, просто трябва да се справя с лабиринта в главата си
Бях сляп, мислех, че ще ме завържеш, но ти ми предложи карта
О, Ариадна, просто трябва да се справя с лабиринта в главата си
Ако знаех, че можеш да ме насочваш, щях да слушам от самото начало
Някъде там горе удря полунощ, май чувам падането
На малки капчици вода, увеличени на празната стена
По-скоро е чувство, отколкото субстанция, но няма никого наоколо
И когато съм тук съвсем сам, е достатъчно да ме оставиш да се удавя
О, Ариадна, идвах, но се провалих в този лабиринта на миналото ми
О, Ариадна, нека ти пея и ще се опитаме да продължим
О, Ариадна, идвах, но се провалих в този лабиринта на миналото ми
О, Ариадна, нека ти пея и ще се опитаме да продължим