The Empty Bottle [Bulgarian translation]

Цветовете избледняват, докато слънцето залязва.

Толкова ми е трудно да намеря точните думи.

Знам, че ако трябва да си тръгна и да хлопна вратата,

Ще загубя всичко, в което ти ме превърна.

Нека всичко избледнее, както зеленото става синьо.

Победи невъзможното, довърши тази война с врагове,

А как обичам твоя мирис в болното ми сърце.

Но защо всичко, до което се докосна се превръща в острие?

Нека морето ме залее и ме отнесе на далеч,

Нека се спусна дълбоко под тази съкрушаваща тъга.

Светлините в нощта и звездите, отразени в лицето ти,

Ти си всичко, което ме заобикаля в това място.

Аз съм празнотата, празната бутилка на ръба.

Аз съм падаща частица, преструваща се, че играе

Искам обратно това чувство, дълбоко в сърцето си.

Оставям тези чувства, бутам ги настрани.

Излизам на светло, любов моя, не мога да се крия,

Търсейки единство на другия бряг.

И с хиляди дупки от куршум тази любов не може да умре.

Аз съм празнотата, празната бутилка на ръба.

Аз съм падаща частица, преструваща се, че играе

Искам обратно това чувство, дълбоко в сърцето си.

Това чувство

Това чувство

Това чувство

Това чувство

Това чувство

Това чувство

Това чувство