Цветовете избледняват, докато слънцето залязва.
Толкова ми е трудно да намеря точните думи.
Знам, че ако трябва да си тръгна и да хлопна вратата,
Ще загубя всичко, в което ти ме превърна.
Нека всичко избледнее, както зеленото става синьо.
Победи невъзможното, довърши тази война с врагове,
А как обичам твоя мирис в болното ми сърце.
Но защо всичко, до което се докосна се превръща в острие?
Нека морето ме залее и ме отнесе на далеч,
Нека се спусна дълбоко под тази съкрушаваща тъга.
Светлините в нощта и звездите, отразени в лицето ти,
Ти си всичко, което ме заобикаля в това място.
Аз съм празнотата, празната бутилка на ръба.
Аз съм падаща частица, преструваща се, че играе
Искам обратно това чувство, дълбоко в сърцето си.
Оставям тези чувства, бутам ги настрани.
Излизам на светло, любов моя, не мога да се крия,
Търсейки единство на другия бряг.
И с хиляди дупки от куршум тази любов не може да умре.
Аз съм празнотата, празната бутилка на ръба.
Аз съм падаща частица, преструваща се, че играе
Искам обратно това чувство, дълбоко в сърцето си.
Това чувство
Това чувство
Това чувство
Това чувство
Това чувство
Това чувство
Това чувство