Отиде в кухненския бюфет
Взе си още един час
И даде половиния на мен
Стояхме там и гледахме лицата
На непознатите на страниците
Докато не ги знаехме математически
Останаха в мислите ни
Завинаги
Но нямахме нищо против
Не знаехме по-добро
Така че си направихме свой собствен компютър
От парчета макарони
И той мислеше вместо нас
Докато живеехме животите си
Броеше чувствата ни
И ги делеше по равно
И нарече това изчисление
Перфектната любов
Дори не знаеше
Че любовта е по-голяма
Дори не знаеше
Че любовта е толкова, толкова
Хей, хей, хей
Хей, този огън, този огън
Той ни изгаря*
Хей, този огън, този огън
Той ни изгаря
Направихме трудното решение
Всеки от нас направи разрез
Под мускулите и костите ни
Нашите сърца бяха малки камъчета
Изкарахме ги и не тупаха
Дори не кървяхме
Когато ги сложихме на гранитния ни плот
Блъскахме ги едно в друго
Блъскахме ги едно в друго
Удряхме ги силно едно в друго
Удряхме ги толкова силно, толкова силно докато не се показа искра
Хей, този огън, този огън
Той ни изгаря
Хей, този огън, този огън
Той ни изгаря